Павликени
Павликени е град в средната част на Дунавската хълмиста равнина, на 3 км северно от р. Росица, на 120 м надморска височина, на 42 км от Велико Търново, на 2 км от град Бяла Черква, на важен шосеен кръстопът с много автобусни връзки. След прокарване на жп линията София-Варна, Павликени става гара и бързо нараства. През 1880 г. е имало 580 жители. През 1943 г. е провъзгласен за град. През 1946 г. наброява 6383 души, през 1975 г. - 12 228, 1985 г. - 14 186 и през 1992 г. - 14 011 души.
На северозапад от града в местността Върбовските ливади е разкрита вила на тракийски земевладелец с много земеделски инструменти и в съседство с нея голям керамичен център с голям брой грънчарски работилници и пещи за производство на художествена, битова и строителна керамика, датиращи от Н-Ш век.Селище с името Бавликян и Павликян фигурира в документи от 1430 г. То е дадено от преселниците павликяни, дошли от Южна България. Те са привърженици на религиозно учение /ерес/, възникнало през VII в. в Западна Армения. На названието павликяни сега се придава смисълът българи-католици.
Гарово-пазарното селище израсна и като промишлен град. Има производство на различни изделия - Завод за производство на
строителни машини, за оборудване на керамични заводи, за заводски и складово-транспортни машини, Машиностроителен завод "Заря" за джанти, комбинат за горивна апаратура, Комбинат за опаковки, фабрика за текстил, Винарски завод с цех за лимонена киселина, фуражен завод, цех за нишесте, за растителни масла и др.В района на града има много поливни площи с вода от язовир "Ал. Стамболийски", отглеждат се цветя, има разсадник за декоративни храсти. Край града има опитен институт по соята.
